Пчелинъ

Макар марката Пчелинъ да е млада, нашата история е стара и започва още през далечната 1909 година.

Готови ли сте да я чуете? Нека започнем..

Нашите корени са вплетени дълбоко в Средна гора, село Красново. Там бил роден дядо Йовчо, пра-дядото на собственика на нашата компания Емил Хосейни.

Дядо Йовко бил известен майстор коларо-железар в своя край. Той изработвал и поправял талиги- дървени колесници, предшествениците на автомобила. Хората идвали от близо и далеч, за да поръчат талига на този дядо. Но един ден той взел съдбоносното решение, да купи първите си два кошера, продавайки златните обици на жена си от сватбата. Била пролетта на 1909 година. Толкова му харесал този занаят, че постепенно изместил първия и се настанил трайно в сърцата на всички от семейството му. Така коларят станал пчелар.

Дядо Йовко бил с предприемчив дух. Макар да живеел в трудни времена, се опитвал да върши своя занаят максимално професионално. Той търсил руска литература за отглеждането на пчели, обсъждал проблемите в пчелина си със свой съмишленици, опитвал се и успявал да внедри непознати практики и да направи пчелните си семейства силни, здрави и продуктивни.

Минали години докато дядо Йовко усвоявал тънкостите на пчелните продукти. Той бил първия пчелар в Южна България, който започнал професионално да добива пчелно млечице и да го продава. И така годините минавали, пчелина му растял. Дошъл социализма. Дълги били перипетиите пред семейството, на моменти спирали занаята, криели се, но пак успявали да съхранят някой друг кошер.

И така докато славата на дядо Йовко не стигнала и до партията. Те го направили главен пчелар на държавния майко производен пчелин, като учел другите как да гледат здрави кошери и да добиват пчелно млечице. Постепенно комунистите позволили на хората да гледат пчели, защото разбрали каква важна роля имат те за опрашването на културите и добива им. Така това се превърнал в първия и единствен частен бизнес в онези години.

Дядо Йовко печелел добре от своя занаят, продавал мед и пчелни продукти в град Пловдив на прочутия Четвъртък пазар. Продавал и млечице на НАРКООП. Така успял да построй и семейна къща в Пловдив, над чиято врата гордо сложил пчела. Искал да покаже на хората, че дори само с труд по пчелите, човек пак може да си построи дом.

Той остарявал, а неговите деца растели и с тях растял и броя на семейните кошери. Той подарил по няколко кошера на всяко от трите си деца. Така започнала историята и за баба Костадинка пчеларката- неговата голяма дъщеря.

Тя толкова обичала кошерите си, че дори когато работила в Захарния завод в града, намирала време да гледа своите пчели. Пораснала и тя и се омъжила. Нейният съпруг – дядо Петко, бил счетоводител в Хисаря. Двамата заедно разширявали своята ферма, като добивали и пчелна отрова. Родили им се две деца- Иванка и Данко.

Дядо Петко починал млад и оставил съпругата си да се бори с трудния живот на самотна майка. Костадинка обаче била упорита жена. Тя не се поколебала нито за миг да остави кошерите, напротив. Напуснала другата си работа, намерила място в гората края село Красново и там за първи път направила подвижен пчелин. През деня с децата гледали кошерите, а вечер спели на палатка до тях, за да ги пазят. И така цяло лято. На есен наемала сергия на пазара и продавала изкараното от пчелите. Минавали годините, баба Костадинка изучила децата си и увеличала кошерите си до 80. Хората в града и околността я познавали, като Коца пчеларката. Искали съвети от нея, ако имали проблеми с пчелите си.

Когато пораснали децата на баба Костадинка, Данко заминал в чужбина, а Иванка останала да се грижи за кошерите с майка си. През 1979 Иванка минавала с колата си през моста над река Марица, когато ударила друг автомобил- лъскав и западен. От него излязъл Голамали Хосейни- персиец, търгуващ със западни коли.

Двамата се влюбили. Голамали спрял да пътува и останал в България. Времената били такива, че трудно разрешили двамата да се оженят.. минали години, но успели. Разширили и пчелина си до 200 кошера и открили два магазина в града за мед, пчелни продукти и пчеларски инвентар. Родили им се двама сина – Николай и Емил. И двамата били възпитавани в любов и грижа за пчелите, но наследили и предприемачески дух от своя баща. Големият син Николай спечелил стипендия и заминал да учи във Франция.